Description[]
"Once Upon A Dragon" е четвъртият епизод от поредицата "Слепи Желания". Артур, Елза и Мерида обучават Алекс, Мани и Давид да контролират силите си по-добре. Всичко върви добре, докато не получават странно съобщение от Иван, в което твърди, че е в опасност. Накрая всички се озовават във старата фабрика за тухли, където се изправят срещу истински дракон.
Once Upon a Dragon[]
- 28.12.2015г. къщата на Мани 11:30ч. –
Мани беше поканила Алекс, Давид и техните герои на закуска.
Мани: Станалото вчера беше най-лошото нещо, което ми се е случвало до сега.
Алекс: И на мен .. цяла нощ не съм спала. Добре, че Артур изми прозореца.
Давид: Чудя се кой ли стои зад това, също и зад бомбата в Иван.
Артур: Не трябва да се страхувате от такива дребни заплахи.
Алекс: Дребни? Отне ти половин час само да махнеш труповете на всички онези гарги ..
Артур: Повярвай ми това не е нищо. Можеше прозореца ти да беше замяран от глави на хора ..
Давид: Извинявай, но сега ядем ..
Мерида: Артур е прав и няма значение. В момента трябва просто да отидем до мястото, където живеят Лилия и Митко и да ги убием.
Мани: Какво? Не!
Елза: Защо не? Искам да охладя егото на тази Лилия и нейния Голиат!
Мани: Голиат е прекалено силен, а Лилия контролира силата си много добре! Не мисля, че на този етап е добре да се изправяме срещу тях. Трябва малко да заякнем!
Мерида: Тогава започваме тренировките още след закуска!
- 13:00 в градинките –
Артур: Хайде Мани. Направи огнено кълбо и го изстреляй към мен.
Алекс: Но така ще изгориш ..
Артур: Ти пък от кога се тревожиш за мен?
Алекс го сръчка и отиде на страни. Мани допря дланите си, концентрира се и успя да създаде средноголямо огнено кълбо.
Мани: Толкова голямо стига ли?
Артур: С това няма да можеш да събориш и баба ми.
Мани се съсредоточи още повече и кълбото й стана по голямо.
Артур: Направи го по-голямо! Знам, че можеш!
Мани: Не мога да го контролирам! Ако го направя по-голямо няма да мога после да го насоча!
Алекс и Давид: Ще успееш! Вярваме в теб!
Мани даде всичко от себе си и огненото кълбо стана огромно.
Артур: Сега го изстреляй към мен!
Мани: НЕ МОГА ДА ГО ДЪРЖА ПОВЕЧЕ! ИЗПЪЛЗА МИ СЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!
Мани пусна кълбото и то започна да лети право към Елза, но тя реагира бързо и създаде дебела ледена стена през себе си. За съжаление кълбото се оказа твърде силно и счупи стената. Елза падна на земята, а Алекс отиде до нея
Алекс: Елза! Добре ли си?
Мани: Много съжалявам!
Елза: Добре съм!! Спокойно! Това си беше доста мощно огнено кълбо.
Давид: Това беше много яко! Браво Мани!
Артур: Само да го беше насочила към когото трябва ...
Алекс: Стига си се правил на голямата работа, ако те беше ударило сигурно щеше да умреш.
Артур: Не подценявай силата на Ескалибур.
Алекс: На кой?
Артур въздъхна.
Артур: На меча ми ..
Давид: Мани, добре ли си?
Всички погледнаха към нея и видяха, че й тече кръв от носа. Мани докосна кръвта и я погледна. Тя беше по тъмно от обикновено.
Мани: Не се чувствам добре ..
В този момент Мани се строполи на земята, но все още беше в съзнание.
Мани: Няма ми нищо. Просто създаването на такова кълбо ми отне много енергия...
Алекс: Артур, ти си виновен!
Давид: Точно така! Ти я пришпори!
Артур: Обвинявайте ме сега, но след като Лилия и Голиат ни нападнат точно тази енергия може да й спаси живота!
Мани: Артур е прав. Никога нямаше да открия, че притежавам такава сила, ако не беше той. Сигурна съм, че след няколко опита ще го контролирам много по-добре.
Елза: След като всички сме добре, Давид, Алекс - ваш ред е. За сега чух, че можете да използвате силите си само ако докоснете предмета, който искате да вледените или наелектризирате. Време е да развиете силите си на по-високо ниво. Давид – затвори очи. Не приемай леда като нещо студено. Представи си, че неговата температура е равна на тази на тялото ти. Вече не чувстваш студ, сякаш си го затворил някъде вътре в теб и сега можеш да разпространиш навсякъде!
Давид: Честно казано до сега ми беше студено, а сега не усещам нищо. Студът вече не ме притеснява!
Елза: Сега погледни към онова дърво от среща, изпъни ръката си и чрез нея освободи студа от себе си във формата на лед!
Давид изпъна ръката си към дървото. От нея излезе лъч енергия, която го замрази до най-малкото клонче.
Мани: Това е невероятно!
Елза: Алекс – затвори очи. Представи си как около ръката ти хвърчат искри, усети електричеството във вените ти.
Алекс: Усещам сякаш ръката ми се наелектризира!
Елза: Сега това погледни онова дърво, което Давид замрази, опъни ръката си и освободи енергията от ръката ти към него!
Алекс си изпъна ръката напред, появи се светкавица, но тя все едно се разпадна на път към дървото.
Алекс: Не успях ..
Елза: Нищо, опитай пак!
Алекс тъкмо щеше да опита, но Мани я прекъсна.
Мани: Току що получих тревожно съобщение от Иван!
Давид: Какво пише?
Мани: „ПОМОЩ! ЕЛАТЕ В СТАРАТА ФАБРИКА ЗА ТУХЛИ ПРЕД ГЛИНЕНАТА КАРИЕРА! СПЕШНО Е!!“
Давид: Трябва да отидем незабавно!
Алекс: Съгласна съм! Да тръгваме!
Артур: Ние идваме също в случай, че е капан!
Мани: Няма време за спорове, да побързаме!
- 15:45 близо до старата фабриката за тухли –
Артур: По-добре останете тук. Ние ще влезем.
Мани: Но той не ви познава ...
Мерида: Но има голяма вероятност това да е капан.
Алекс: За бога, ние сме шест човека със супер сили. Не мисля, че Иван ще може да ни надвие сам ...
Елза: Съгласна съм с нея.
Давид: Значи всички влизаме!
Артур и Мерида отвориха вратите и всички заедно влязоха. Озоваха в огромно празно пространство, където беше невероятно прашно.
Мерида: Е, тук няма никого.
Мани се закашля заради прахта, но после видя нещо.
Мани: Чакайте малко! Това там отсреща на стола не е ли Иван?
Всички се вгледаха и видяха Иван завързан за стол. Те се затичаха към него, но тогава между тях и Иван пламна тънка линия зелен огън.
Алекс: WTF? Защо огънят е зелен?
Елза: Защото е дело на.....
Малефицент: МЕН!!
Малефицент стоеше недалеч от тях като се усмихваше злобно.
Малефицент: Това не е обикновен огън, милички. Това е драконов огън, много по-силен и опасен от обикновения!
Елза: Тогава опитай моят лед!
Елза изпъна ръка към злата вещица и в права линия подът започна да се заледява. Когато ледът наближи Малефицент, започна да се издига и да оформя нещо като остър шип насочен право към сърцето й, но когава някой се появи и отряза шипа с меч. Това беше .................................. КАПИТАН ХУК!!
Капитан Хук: Здравейте деца!!
Давид: Но защо има два героя? Значи има и двама господари!
Петър: Аз съм единия!
Мани: Какво? И ни подмами тук чрез Иван, за да ни убиеш? Мислех, че сме приятели.
Алекс: Или поне двамата сте приятели.
Иван: Няма приятелство в една война!
В този момент Иван се отвърза сам, взе една лопата и фрасна Мерида по глава, при което тя изпадна в безсъзнание. После избяга и отиде до Петър.
Иван: Всъщност това беше капан! И вие се вързахте!
Артур: Казах ви ...
Петър: Сега ще умрете!
Давид: Дори Мерида да е в бъзсъзнание пак сме петима срещу четирима!
Петър: Малефицент, бъди така добра и приеми другата си форма.
Малефицент щракна с пръсти и се закри със зелена мъгла. Когато мъглата се изчисти се беше превърнала във ............................... ДРАКОН!
Петър: Още ли си мислите, че имате шанс?
Артур извади меча си и всички заеха бойна готовност. Предстоеше битка, от която не всички щяха да излязат живи.