Bitch house
Само с няколко замаха, бабата на Мани разкара всички кучета навън от къщата, след което залости вратата.
Алекс: Много яка баба имаш!
Давид: Направо ни спаси живота!
Мани: Знам, знам. Тази вечер ще спите вкъщи.
Алекс: Ами аз съм съгласна, баба ще ме покрие.
Давид: Нашите сигурно няма и да забележат, че ме няма.
Мани: Значи е решено.
Елза: Нека седнем на по чаша горещ шоколад и да обмислим какво ще правим от тук нататък.
Всички се качиха в стаята на Мани и започнаха да обсъждат.
Алекс: Първата ни задача утре е да се върнем до фабриката и да намерим Артур.
Мерида: Но той може да е мъртав ...
Алекс: Не е мъртав! Усещам го!
Елза: Утре ще разберем със сигурност. Главният проблем е Голиат.
Давид: Съгласен съм, това нещо няма убиване просто.
Мани: Затова ще убием Лилия! След като тя умре и той ще изчезне.
Алекс: По същия начин както драконът Малефицент изчезна, нали?
Елза: Да.
Алекс: Още не мога да повярвам, че убих Петър ...
Давид: О аз мога, защото го видях с очите си! Иначе и аз бих се съмнявал.
Алекс: Чувствам се ужасно ...
Мани: Недей! Струваше си! Нещата бяха на живот и смърт!
Елза: Или той или ние ...
Мерида: Няма смисъл да се чувстваш виновна. Ти спаси приятелите си.
Давид: А и сега сме една крачка напред към победата!
Алекс: Благодаря ви, вече съм по-добре.
- 29.12.2015г. Къщата на Мани 11:30ч. –
На сутринта всички се събудиха и оправиха набързо.
Алекс: Време е! Към фабриката!
Мани: Сигурни ли сме, че Каролина не ни чака пред къщата с армията си от зли кучета, чакащи само глупавата им господарка Круела да им даде знак?
Мерида: Вече излизах да хвърля боклука – нямаше я.
Елза: Добре, значи можем да тръгваме.
Мерида: Чакайте, на капака на контейнера открих бележка.
Давид: И какво пишеше?
Мерида: Не знам, не мога да чета!
Мани: Дай я насам! „Крийте се докато можете. Следващият път няма да има кой да ви спаси! – К“
Давид: Как ни заплашва мършата ...
Мани: Ще я направим на пух и прах! Късметлийка беше, че бяхме изтощени!
Алекс: Ще се разправим с нея по-късно! Да тръгваме!
- Пред старата фабрика а тухли 12:10ч –
Пристигайки там, всички забелязаха, че половината сграда е разрушена от торнадото на Лилия. Те се огледаха и видяха, че торнадото е опустошило целия западен квартал.
Мани: Тази е унищожила града!
Мерида: Мисля, че мястото, където оставихме Артур е в незасегнатата част!
Алекс: Дано!
Всички влязоха и видяха, че мястото, където последно са видели Артур са паднали купчина тухли и навсякъде има кръв.
Елза: О боже мой ...
Мани: Алекс .. съжалявам.
Алекс: Няма за какво .. ТОЙ Е ЖИВ!
Давид: Какво?
Алекс: Погледнете, има следи от влачене. Той се е измъкнал!
Давид: Оле права си!
Мерида: А всичката тази кръв под тухлите и около тях?
Алекс: Ами беше прострелян, няма как да не е текла кръв. Сигурна съм, че жив! Просто го чувствам!
Елза: Да, но къде е отишъл?
Алекс: Сигурно в нас!
Мани: Въпреки всички не мисля, че с тези рани е стигнал далеч. Може би все още е някъде наоколо.
Мерида: Добре, нека се разделим. Аз и Елза ще обиколим този район, а вие обиколете местата, където мислите, че може да е.
Алекс: Добре, ако го намерите ни звъннете!
Елза: Но нямаме телефони!
Мани: Вземи моя. Добре, че те научих на основните неща.
Така двете групи се разделиха и започнаха да търсят Артур.
- 12:30ч. близо до чешмата в Младост –
Давид: Жаден съм, ей сега идвам.
Алекс: Няма да пиеш сега! Нямаме време за губене.
Изведнъж Мани дръпна двамата зад едната стена на някакъв блок.
Алекс: Какво правиш?
Давид: Жаден съм!
Мани: Тихо, вижте кой е там!
Алекс и Давид погледнаха и видяха Лилия и Голиат да се изкачват по стъпалата на чешмата.
Алекс: Какво правят те тук?
Давид: Сигурно са жадни.
Лилия и Голиат подминаха чешмата и продължиха нагоре.
Давид: О не, не са жадни.
Мани: Мисия Артур е временно отменена! Трябва да проследим Лилия!
Алекс: Охх .. добре!
- 01:05 ч. пред Заразната болница-
Мани, Алекс и Давид проследиха Лилия и Голиат до Заразната болница.
Алекс: Какво по дяволите ще правят тук?
Давид: Не знам, но надали ще организират кампания за дарения.
Мани: Нека влезем и да разберем!
Те се промушиха през дупката, която служеше за вход, след което започнаха да шептят.
Мани: Няма ги тук.
Алекс: Е къде са?
Давид: Сигурно са на горния етаж!
Алекс, Давид и Мани се качиха по едните стълби, които водеха до малка площадка преди другите стълби, които водеха към втория етаж. Те се спряха на площадката, защото чуха глас.
Лилия: Ти пък какво правиш тук?
Каролина: Не е ли ясно?
Лилия: Получих СМС от телефона на Митко да дойда тук. Къде е той?
Каролина: Оф, че си тъпа. Това е капан за бога! Намерих телефона му след битката ви на кариерата и се възползвах, за да те привлека тук.
Лилия: Ъмм, мисля, че тази, която е в капан си ти, защото ти си затворена тук с Голиат!
Каролина: Сега ще проверим дали е така!
Круела: Кученца мои – излезте!
Всякакви породи кучета излязоха от стаите и наостриха зъби срещу Лилия и Голиат, а Мани, Алекс и Давид просто подслушваха и шпионираха какво става. Голиат размаха бухалката си започна да убива едно по едно кучетата, които му се мятаха навсякъде.
Лилия: Ти сериозно ли си мислиш, че твоите жалки песчета ще го убият?
Каролина: Не, но ще им спечелят време.
Лилия: На кого ще спечелят време и за какво?
Круела: На моите далматинци!
Лилия: Ооо, моля те. Далматинците не са страшни и не ядат хора.
Круела: Не ме интересува. Ще правят каквото им казвам! РАЗКЪСАЙТЕ Я!
Алекс забеляза, че става напечено и изпрати СМС на Елза и Мерида да дойдат.
Единия от групата далматинци скочи към Лилия и захапа за лявата ръка, но тя успя да се откъсне от него и го метна към едната стена. Кучето беше успяло така да си забие зъбите, че й беше разкъсало плътта и течеше много кръв.
Лилия: Ахх ти! Ще си платиш тъпкано заради това!
Круела: Кажи го на кучетата ми, които ще нападнат едновременно този път.
Около шест-седем кучета заобиколиха Лилия и бяха готови да скочат към нея, когато тя разпери ръца и ги издуха към каменните стени. Няколко от кучетата дори паднаха през прозорците.
Лилия: Нямаш повече кучета, а?
Круела: Имам, но те се занимават с глупавия ти герой!
Лилия: и сега какъв ти е плана? Как си мислиш да ме убиеш?
Лилия се изсмя като луда, а Круела извади голям продълговат нож.
Круела: Ще те убия сама!
Лилия започна да бяга из стаите, а Круела я гонеше. Не след дълго Лилия се спъна в един камък в коридора и Круела успя да я настигне.
Круела: Последни думи?
Лилия: ГОЛИАТ ПОМОЩ!
Чувайки зова на своята господарка, Голиат замахна с бухалката си и с всичка сила я заби в пода. Ударът беше толкова силен, че пода се пропука и целият втори етаж рухна. Круела първа се изправи и се насочи към Лилия, която беше безсъзнание.
Каролина: Круела, ела веднага и ми помогни!
Круела: Просто използвай силата си и се измъкни.
Каролина: Не мога да се съсредоточа, боли ме ръката ужасно много.
Круела отиде и измъкна Каролина изпод камъка. Половината от кучетата й бяха мъртви, а много други бяха ранени. В това време и Голиат се надигна.
Каролина: Нямаме какво повече да правим тук.
Круела: Другият път няма да се проваля!
Каролина и Круела избягаха, а Голиат грабна Лилия през рамо и също си тръгна.
По това време Давид, Мани и Алекс бяха затиснати под голямо парче бетон.
Алекс: Просто страхотно ... сега ще умрем от липса на кислород.
Мани: Сигурна съм, че Мерида и Елза ще дойдат скоро и ще ни измъкнат.
Давид: А защо не се измъкнем сами?
Давид докосна с ръка парчето бетон и го замрази, а Алекс използва електроенергия.
Мани: Еми нищо не стана ...
Давид: О, съжалявам, че силите ми не могат да чупят бетон. Ако имаш по-добра идея заповядай ...
Мани: Ами ако можех да си използвам силите без да ви опърля всички ни, повярвай ми щях.
Алекс: ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕЕЕЕМ!
Тогава парчето бетон се размърда и влезе лъч светлина, а след малко цялото се измести. Всички успешно се измъкнаха.
Мерида: Живи ли сте?
Алекс: Какви ви отне толкова много време?
Елза: Ами ти ни каза просто да дойдем. От къде да знаем къде?
Алекс: Ами бързах, за да не изтърва битката на кучките.
Мани: Как ни намерихте все пак?
Мерида: Звука на разпадащ се етаж се разпространи навсякъде. Не само ние ви намерихме. Скоро половината град сигурно ще дойде тук.
Давид: Убеден съм, че градът в момента е в Запада, който напълно разрушен, но както и да е.
Елза: И всъщност какво стана тук? Видяхме Голиат да си тръгва. Да не сте го победили?
Мани: Съвсем не, дори не сме се били. Само гледахме Лилия и Каролина. Като цяло те изобщо не ни забелязаха, но станахме косвени жертви.
Алекс: Също така няма смисъл повече да търсим Артур. Сигурна съм, че той сам ще ни намери и може би дори вече е в нас. Да се прибираме и ще се чуем.